Напоследък нещо не е както трябва. Или всъщност май нищо не е както трябва.
Разбира се, законът на Мърфи действа с пълна сила, точно когато грам не ми се мисли за физика или каквото и да било там друго подобно. Ясно е- плановете никога не вървят по план. Каква ирония. Обаче, като страстен оптимист, моя милост, не спира да планува. Какво ли? И аз се изгубих някъде между всичките намерения и възнамерявания. Не знам дали го има наистина това лудото нещо- Serendipity, а инак казано - съдбата. Уморих се да размишлявам по този въпрос. Може и да има нещо такова, но пък то никога не работи в моя полза, да му се невиди! Тук проговаря песимиста в мен, но няма начин. Поправка на 18ти, безпаричие, ридители,които всъщност чакат единствено немската диплома вкъщи, а ,и  копнеж по мъж, който май сам не знае какво иска и има странни стереотипи и виждания на нещата, които разбирам, но въпреки всичко си остават странни. Ако го имаше това нещо, съдбата, да е хванал вече самолета. Но, да не забравяме,че животът хич не е сладък филм, с хепи енд накрая. Странно,но факт.
На мен какво ми остава в такъв случай? Да се надявам, че нещо ще се обърка и плановете ще се реализират без грешка. Ех.. тая надежда, винаги умира последна.


П.С. Ако някой, някъде, случайно има наръчник за изпълнение на планове, моля нека се свърже с мен! Ще се отплатя подобаващо ;)