Ако знаеш каква е луната
която самотно пази лудият град
би затворила тези твои очи
и би извикала облаци тъмни
да я скрият
да не свети така в уплахата тиха
скрила се зад кафевите ириси мои.
Ако знаеше как да ме скриеш
от тихото би го направила
с тези твои неистинско силни
молитви, от устните неутворени
посинели от истини лилави.

Ако знаеше колко голяма е
би извикала слънцето
да стопли лунният сън.
С ръка би размахала с
магически пръсти
да замръзне лунната топка
и в кълбо, от ония за спомен,
с броката и тихи снежинки,
би я сложила на шкафа
с трофеи.
Ако знаеше само,
би ме повикала да изчистя
рафта със спомени и да
ти сипя едно каберне,
да поговорим за тихото,
за бялото и танца на мъртвите
точно в 12.

има ли сестра...
виждам..всеки път когато погледна в очите си:)

gebundene Augen,
не важи при теб :)
там има луни, зная