Поглед

От чувствата си нераздадени си ме изваял,
съзираш ме у себе си
отново
и отново,
и ме създаваш.
И казваш ми без думи пак
с очите си дълбоко скрити:
Не, ти не като онези, другите.
Да, ти си... ти си... ти си...
истински различна!
Омагьосваща,
принцеса - жаба,
жрица понякога злокобна.
И ти във мен не спираш да обичаш
измислицата своя,
безумно жива и греховна.
Проплаква музиката във сърцето ти сурово,
неискащ и непитащ!
Самотен дявол, неразбиран сякаш пак, отново.
С тъга опустошаваща сълзите на душата ти прошепват:
Бъди каквато си, принцесо моя грешна!
Красива, грозна, несъществуваща, някаква.
Ангел-екзекутор, и дете измамница,
жестока, нежна, добра, себична. Всякаква!
Но нали дори да си мираж, несътворим като магия,
в миговете на пустинните ми бури, които пак ще скрия,
ти имаш власт в света ми приказен отново да се сливаш.
И знаеш ли,
понякога дори умееш ти да го съсипваш.
И убиваш.