Четох днес един блог..Авторът не беше доволен от прочетеното от него по различните блогове. В крайна сметка, има такива, които не пишат за да бъдат забелязани,такива, които не се смеят силно, че да бъдат забелязани, нито се гримират тежко, пак поради същата причина. Или пък носят оранжево и зелено и червено едновремено просто защото така им харесва.
Блогът ми не е нещо, което искам да забележите или пък да кажете "О,прекрасно" или "Скука" или "Ужас". Не. Блогът ми, това е разговорът с мен самата. Думите, които понякога не ми дават мира и искат да живеят в тишината на белия фон. Това съм аз. Понякога слънце, понякога нощ,че "мрак" звучи някак си прекалено. Настроения. Които тук намират подходящата музика. Подходящото място. Подходящият контекст.
  Радва ме мисълта,че понякога развеселявам някой наминал или пък съжалявам,че съм го натъжила. Чувства. Не сложни и трудни изречения. Не този дълбок замисъл за така необхватните понятия свят, общество, любов, щастие и други абстрактни и не понятия. Така или иначе много от нас се опитват всеки ден да напредват относно тези екзистенциални въпроси. Стига толкова. Простичко казано - малките неща са тези, които ни правят щастливи. Понякога, забравям за тези подробности, но за щастие все още имам очи за тях. 

   Днес се сетих за една прекрасна стихосбирка на Спиро Петров с тема "Любов" разбира се :)
Иска ми се да споделя няколко реда тук.

********
любовта е
              "фикус в ъгъла на пост"
              никой не го забелязва
              докато не му пожълтеят листата

              после
              поливай
              пресаждай
              все тая


*********

любовта е
               загуба на време
но ръждясаха стрелките
              и останах
              да се лутам
              изгубен
              във времето на
              любовта

*********
любовта е
               пъстра черга
               направена от стари парцали
               червени целувки
               черни въздишки
               бели усмивки
               и няколко снимки

но не си отива с гарнитурата


*********

любовта е
                кула
                висока и бяла
                издигната някъде в Пиза

                малко се  е наклонила
                явно скоро ще падне

затова нека направим повече снимки

********
Спиро Петров

Песничката на Мо... липсва ми

не се бях замисля как фикуса може да бъде така удохотворен

този стих ми е любимият... прекалено истински е

http://bglog.net/blog/momo/site/posts/